Вода гази, жаден ходи.../за т.н. "общество, основано на знанието"/
Три бича измъчват човечеството: материализмът на учените, невежеството на свещениците и липсата на дисциплина в демокрацията. Питагор
Да, тъкмо за нас и за мирогледа на нашето време е предназначено мъдрото предупреждение на Питагор отпреди 2,400 години. Китайският монах Чжан започнал да язди магарето си наобратно. Хората не разбирали защо, но той открил, че да се движиш напред трябва да вървиш назад, към Природата и към себе си. Древните ни предци, усещайки въздействието на Космоса върху човешкия живот, при това много хилядолетия преди гърците, са дали точно название на връзката ни с нея – Бог. Кратко, точно и ясно. За повечето от нас обаче, особено поколенията, възпитавани в атеизъм и материализъм от "великите" идеологии на 20-ти век, това звучи шокиращо и обидно. Ние, хората сме си създали свои, изкуствени закони – научни, морални, за общественото развитие, и т. н. - но те не отразяват устройството на Вселената. Това, което като материалистите смятат за реалност, в действителност е илюзия. Не материята, а съзнанието управлява Вселената. И именно учени-довчерашни материалисти – направиха този извод. Те не се уплашиха да кажат "царят е гол" или че ще бъдат обвинени в капитулация на науката пред религията, на разума пред вярата. Това ново виждане бе естествен резултат от дългогодишни научни изследвания и експерименти в областта на физиката /квантовата механика/, които потвърдиха категорично съществуването на Разумно начало, Вселенски Разум, Управляващо ядро или Концентрирана енергия, която твори и изгражда живота. Специална "заслуга" за вековната илюзия на материализма има невежеството на свещениците.
"Организираната религия" води жестока война с науката в продължение на векове. За нея свидетелствува историята на много прогресивни за времето си движения - богомили, албигойци, тамплиери, масони. Не липсват свидетелства и за "нечистоплътни" манипулации на истината от отделни "по-млади" религии. Третият бич, измъчващ човечеството - липсата на дисциплина в демокрацията – може да се види и "с просто око". Неговото действие се проявава във всички сфери на съвременните обществени отношения –от личностно и регионално до международно и глобално равнище. Глобализацията доказа, че светът е едно цяло, а не обикновен сбор от взаимно свързани автономни системи. Всеки "частен" проблем днес има общо измерение и не може да се реши извън контекста на общите глобални проблеми.Още по-ярко потвърждение на този извод е глобалната криза, оптимистично-наивно наричана все още "финансово-икономическа". За по-малко от година стана очевидно, че са задвижени всеобхватни конфликтни процеси от природ-но и социално естество, развитието на които предвещава дълбока екзистенциална трансформация в глобалната политика, икономика и култура. Можем да продължим да живеем в пълно противоречие със законите на Космоса. Но докъде може да стигне човечеството по този път, не е трудно да се отгатне. За това са необходими дълбоки положителни промени, а те могат да настъпят, когато се изменят човешкото съзнание и мироглед. Естествено е, че това не може да стане лесно и изведнъж. Колко хора се занимават с фундаментална наука, каквато е квантовата механика? При това възможностите на рационалния “научен подход” и на човешкия мозък имат естествени ограничения. С пьлно съзнание за това, много учени-физици призовават за слагане на край на войната между науката и “чистоплътната” религия, както и на войната между отделните религии.
Какво е мястото на "обществото на знанието" в този контекст? Преходът към "икономика, основана на знанията", "информационно общество" или "общество на знанията" е част от екзистенциалната ни трансформация. В Лисабонската програма на ЕС "икономиката, основана на знанията" е приета като приоритетна стратегическа задача. За нейната реализация вече са създадени съответни структури и се финансират мащабни изследователски програми. Самият срок за осъществяването на тази стратегическа цел /2010 г./ изглежда малко иронично, особено на фона на разразилата се глобална криза, но все пак е едно добро начало. Ще припомним, че терминът "икономика на знанията " е употребен за първи път от Питър Дракер като заглавие в книгата му "Ерата на разпокъсаността", а по-късно е очертана разликата между "икономика на знанията" и "икономика, основана на знанията" - при първата знанията са продукт, докато при втората те са средство за производство. За по-удачен смятам термина "общество на знанието". Той е по-широк и по-адекватен, тъй като икономиката и политиката са неделими /според бащата на политическата икономия Адам Смит/, а това показва и житейската практика. На теорията на знанията е посветена отделна научна дисциплина, наречена "епистемология". Днес много учени се надпреварват, а политици жонглират с тази тема, без да разбират напълно смисъла и съдържанието й. Публикациите за обществото на знанията и силата на човешката мисъл, особено през последните години, станаха безчислени. Те включват гледните точки на философи, политолози, икономисти, компютърни специалисти, социолози, математици, информолози и т. н., всеки от които внася свой полезен принос в осветляването на проблема. Колкото повече обаче нараства броят на гледните точки, публикации и изследователски програми, толкова повече се замъглява неговата същност. Да не говорим за необходимостта от анализ и синтез на толкова разнообразни и понякога противоречиви мнения в океан от информация. В това може да се убеди всеки с помощта на "Уикипедия" - съвременната библия. Подобна задача надхвърля възможностите не само на отделния учен, но и на цели научни институти, интердисциплинарни колективи и научни дисциплини. Като че ли на фона на информационното наводнение някой демонстрира скромните възможности на човешкия ум и ни припомни известната библейска мъдрост "Не докосвай дървото на знанията” /забранения плод/ . При това положение какъвто и да е опит за индивидуален анализ или синтез на тази огромна по обем и разнообразие информация надхвърля рамките на скромните ми възможности. Затова предлагам само още една гледна точка, построена върху нестандартни и дискусионни възгледи, възприети, но не принадлежащи на мен. Най-кратката нейна формулировка е: обществото на знанията ще се основава в решаваща степен върху тайните на водата. Не подценявам науката, образованието и информационно-комуникационните технологии, но те са извън предмета на тази статия.
Засега водата се третира като като обикновен ресурс – главно питейна вода, недостигът на който може да стане повод и за военни конфликти /над 2 млрд. души по света страдат от недостиг на питейна вода/. Водата действително има критично значение за живота на Земята, но истинското му съдържание предстои да бъде досега е почти неизвестно. Първи стъпки в това направление са направени през последните 10-15 години. Например, в САЩ неотдавна бе стартиран проектът Венера. Той включва и създаването на "икономика, основана на водата". От 2003 г. се осъществява друг мащабен проект – начало на нов енергиен отрасъл на базата на водород, извличан от водата, и т. н. Защо "обществото на знанията" ще се изгради върху водата и какви са нейните "тайни"?
1. Информацията и енергията са основни градивни елементи на живота във Вселената
2. Водата е информационната основа на биологическия живот на Земята
3. Водата крие и тайната за "вечния източник на енергия" – слънчевата. Информацията и енергията - основни градивни елементи на живота
„Без материя не съществува нищо. Без енергия материята е инертна. Но без информация, материята и енергията са дезорганизирани, следователно безполезни." А. Уетинджър
Информацията и знанията винаги са били източници на политическа, икономическа, социална и културна власт на национално и международно равнище. Но наред с това информацията и знанията винаги са били източници и на неравенство, политическо господство, икономическа зависимост, военно превъзходство и културен хегемонизъм. Най-парадоксалното обаче е това, че до скоро не можехме да кажем точно и категорично какво представлява информацията - материална или идеална е тя и каква е връзката информация-материя. Да се нарече мисълта материална до неотдавна означаваше погрешна стъпка към смесване на материализма с идеализма, макар че никой не отричаше нито обективното съществуване на мисълта, нито сведенията /информацията/ извън човешкото съзнание. Войната "материалисти-идеалисти", започнала по времето на Адам и Ева заради вечния спор "битие – съзнание", продължава и днес. В резултат на най-нови физически изследвания на устройството на Вселената, включително с компютърни технологии,този спор се оказа безпредметен, а доминиращите до скоро представи – непълни и погрешни.
Първо. Информацията и енергията са основните градивни елементи /тухлите/ на целия материален свят, търсени през хилядолетията от човешката мисъл. Първопричина за "раждането" на Вселената е Вселенският Разум. Информацията и енергията са вторични.
Второ. Вселената е създадена от материя, но тя е производна на енергията, т.е. нейно следствие. Всички материални вещества са изградени от енергия, но с различна степен на плътност. Другите измерения /светове/ са също материални, но те са изградени от енергия в различно състояние. Едни се състоят от "тънка" /финна/ енергия, докато материалните обекти в нашия физически свят са създадени от енергия с максимална плътност. И всяко материално вещество на Земята – газ, течност, минерал, метал, дърво – има собствена енергийна структура подобна на пчелна пита, около която е обвита информационно-енергийна спирала /вихър/. Върху тази спирала се образуват различни по своята плътност енергийни клетки, а изграждането им е продължителен процес, който изисква много енергия и време. С други думи, за създаването на 1 грам свръх-плътна материя е необходимо използуването на цяло езеро с енергия!
Трето. Информацията е първоосновата на всяко материално вещество. Вселената и човекът съставляват единен ЖИВ организъм, който работи /живее/ в пълен синхрон по предварително зададена програма. Животоподдържащите системи на човека и Вселената изпълняват идентични функции. Както човекът има кръвоносна, лимфатична, дихателна и други системи, така и Вселената има свои информационно-енергийни системи. Те са с формата на затворена спирала /атмосферен поток, вихър, слой/, поради което съществуват и циклите в Природата. Информационно-енергийната система е носител едновременно на информация и на енергия. С други думи, информацията и енергията съществуват в единна и неразривна връзка. Без информация енергията е "сляпа", но без енергия информацията е безсилна. При "опаковането" на енергията в материално образование отначало идва информацията /идея, мисъл, нещо подобно на архитектурен план или компютърна програма/ за неговата бъдеща структура: какво, в каква част на пространството, с каква енергийна структура и с какъв външен вид се създава. След това енергийната компонента изпълнява зададената програма. Информацията се движи без ограничения в пространството и времето, докато енергията "работи" със скоростта на светлината. Между информационно-енергийните потоци на Земята и човешкото съзнание протича постоянен обмен на информация и енергия.
Да, Духът владее материята!
"Всичко, което днес притежаваме - машини, жилища, дрехи, дори тази книга - първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека - без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл. Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля - „модерното" изкуство, филмите с ужаси, силиконовите импланти... Мисълта е първопричината на всяко битие и произход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона за резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът."
Хората твърдо "знаят", че в този свят се живее само един път и бързат да вземат от живота на всяка цена всичко, без да подбират средства за постигане на целта. В резултат на подобна жизнена стратегия човечеството излъчва отрицателен информационно-енергиен поток, който достига информационно-енергийния слой на Земята, променя информацията в него и нарушава закономерния ход на планетарните процеси. Именно ние, хората с "черните" си души и мисли, взаимна злоба, омраза и безотговорни постъпки предизвикваме урагани или земетресения, конфликти и войни и други природни и социални катаклизми. Днешното човешко общество е като организъм, който не може да изхвърли собствените си отпадъци и е изправен пред гибел от отравяне, ако не се прочисти.
Американският учен Робърт Антони пише: "Има много хора на света, които са загрижени за околната среда на планетата. Те искат да спасят реките, океаните и горите. Макар че това е похвално, мога да ви кажа, че енергията от толкова много нещастни хора на тази планета е това, което трови околната среда повече от всичко друго, взето заедно. Ние няма да решим проблемите на нашата околна среда, докато не разрешим проблема с "тъжната" енергия. Това, което не разбираме е, че нашите физически природни проблеми са създадени от негативната енергия, излъчвана от милиарди нещастни хора. Вместо да се опитваме да почистим околната среда, ние трябва да прочистим мисленето и нещастието на хората, които са причината за проблемите с околната среда."
Новата концепция за устройството на Вселената и взаимодействието на човека с нея сложи точка върху вечния спор между разума и вярата. Но тя обърна с главата надолу и съвременната наука, основана на материализма и атеизма. Официалната наука изхожда от разбирането, че материята е първична, следователно, целият научен апарат, мисленето и методите трябва да бъдат насочени върху работа с материята, т.е. със следствието. Така обаче, може само да се моделират човешки възприятия за света, но не може да се изработят верни обяснения. Повечето учени-физици, например, и днес продължават да "режат, анализират и сглобяват" материята на какви ли не частици, концепции, закони и полета. В основата на Вселената обаче лежат не някакви сили или полета, а ИНФОРМАЦИЯТА.
Новото разбиране за устройството на Вселената предизвика пълна ревизия на фундаменталните закони на Нютон и Кеплер за гравитацията, теорията за произхода на човека и естествения подбор на Ч. Дарвин, теорията за относителността на Ал. Айнщайн и т.н. Разбира се, тази ревизия вече предизвиква буря от нестихващи възмущения и остри дискусии, но нали в дискусиите е "душата на науката", а в плурализма на мненията е силата на демокрацията ! В резултат на редица фундаментални изследвания в края на миналия век от физиците бе доказано, че Земята е високоорганизирана и наситена с енергия система, притежаваща структурата на свръхсложен кристал и холографска форма на запаметяване. Немалка роля в тези изследвания, послужили за основа на нов мироглед изиграха и експериментите с водата, които разкриха нейното основно значение за ЕДИННИЯ И ЖИВ ОРГАНИЗЪМ "ЧОВЕК-ВСЕЛЕНА".
Водата - информационна основа на биологическия живот на Земята
"Четири дни без храна е поносимо. Четири дни без вода е фатално. Не само нашето тяло се състои от 75% вода, нашият мозък е 80% и кръвта ни 90% вода. Водата е повече от преносно средство на други материали. Тя е разтворител, филтър на клетките, спомага за храносмилането, разтворител и разредител, транспортна система на всички храни за тялото, система за прочистването му, система за предаване на електрически сигнали, химически проводник, източник на енергия, смазващо вещество, "антифриз" и потенциален източник на топлина. Някои хора даже вярват, че тя е хранилището на емоциите ни. А ние си мислехме, че всичко, за което ни служи водата е да утоляваме жаждата си."Масаро Емото
Водата е истински склад на информация /знания/ за живота във Вселената. В зависимост от формата, в която се намира поради създадени "особени" условия /течно, газообразно, твърдо състояние/ водата разкрива най-различна информация. Така например, японският изследовател д-р М. Емото стига до връзката на информацията със съзнанието чрез анализ на кристалната структура на водата в замразено /твърдо/ състояние. Повече от 15 години той експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд. По време на своята работа е направил над 10,000 фотографии, някои от които са публикувани в неговите книги "The Messages from Water" 1, 2 и "Water knows the answer". В лабораторни условия са били изследвани образци от различни водни източници от целия свят. Водата е подлагана на различни видове въздействия като музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, напечатани и изречени думи. Д-р Емото провел и експеримент с надписи на 2 бутилки с вода - на единия "благодаря", а на другия "ти си глупак". Водата образувала красиви кристали, което показва, че "благодаря" е по-силно от "ти си глупак". Така се доказва, че добрите думи са по-силни от лошите. Много експерименти са проведени с цел да се намери думата, която най-добре прочиства водата. Резултатът е, че това не е една дума, а съчетание от две: "Любов" и "Благодарност". Въз основа на тези изследвания д-р М. Емото прави редица изводи, по-важните от които са: 1. Доброто /любовта/ влияе съзидателно на структурата на водата, а злото я разрушава. 2. Насилието е атрибут на злото, както се вижда на фотографиите. 3. Човешкото съзнание и думите влияят много по-силно на биологическите структури, отколкото самите действия. 4. Тъй като от недрата на земята извира идеално структурирана вода и кристалите на древния антарктически лед също имат правилна форма, може да се констатира, че земята има стремеж към самоорганизиране - свойство притежавано само от живите биологически обекти. Следователно може да се приеме, че земята е жив организъм.
Руският учен д-р В. Пликин стига до аналогични резултати чрез анализ на свойствата на водата в друго особено състояние - течно. Неговите изследвания, продължили в дълбока тайна по време на комунистическия режим в СССР /от 1984 до 1990 гг./, разкриват способността на водата да съхранява "запомня" информация за протичащите в нея процеси във вид на холограмна /обемна, триизмерна/ снимка. Холограмното изображение обаче, е само един от многото видове информация, скрити в структурата на водата, т.е тя е неизчерпаем източник на информация. Ако човек съумее да създаде адекватни "особени" условия, водата вероятно би разкрила и такава информация, каквато не биха дали и най-мощните фазотрони и свръх-мощни телескопи. Създавайки изкуствени условия за разцепване на ядрото, съвременните физици разрушават информационно-енергийната структура /програма/, задържаща веществото в свръх-плътно състояние. При това енергията мигновенно се връща в изходно, първоначално състояние, т.е. протича разрушителен термо-ядрен процес. "Главното предназначение на водата - изтъква В. Пликин – е да служи като информационна основа на всички растителни и биологични процеси, които протичат на планетата." Водата е универсален разтворител не заради някакви химически свойства, а поради факта, че съдържа информация за деструктурирането на другите вещества. Тази информация е "записана" във водата във вид на "библиотека от програми" за взаимодействието на водата с други конкретни вещества. Основният извод от дългогодишните изследвания на В. Пликин и редица други руски учени е формулиран така: Разумът на Вселената е първичен. Информацията и енергията са вторични. Материята и съзнанието са третични и производни от първите три. А. Айнщайн не се колебае да напише следното: «Всеки, който сериозно се занимава с наука, се убеждава в това, че законите на Вселената носят върху себе си отпечатъка на Висшия Разум, толкова превъзхождащ човешкия, че ние със своите скромни възможности трябва благоговейно да склоним глави пред Него". До аналогичен извод стига и Пери Маршал /САЩ/, главен предмет на чийто уебсайт е доказването чрез най-новите научни достижения на съществуването на Създател на Вселената и да опровергае "лъжите" на организираната религия /църквата/.
Много хора просто отхвърлят подобни неординарни виждания или отказват да ги приемат. Всъщност знанията за Вселената и взаимодействието на човека с нея не представляват нищо повече от едно "добре забравено старо", за което нашите древни предци са казвали "нищо ново под слънцето". Всички "нови", "по-нови" и "най-нови" научни открития, концепции, закони и т. п. са били известни на съществували някога на Земята високоразвити цивилизации, за които има запазени писмени, макар и скромни доказателства. Водата крие ключа за "вечния източник на енергия"- слънчевата Нищо не е по-меко и по-гъвкаво от водата, но нищо не може да й противостои Лао Дзъ От древни времена е известно значението на водата за живота на човека. Безброй са фактите и рецептите за лечебно въздействие, използувани от алтернативните /холистични/ медицински школи. Водата и днес е основно средство за прочистване на тялото от паразити и токсини, за лечение на много заболявания. Така например, американският вестник "Уошингтон поуст" пише следното за иранския лечител д-р Батмангелидж: "Когато д-р Батмангелидж си представя чаша вода, той мисли за нея като за преливащ източник на жизненост. Той мисли за нея като за разтворител на нашите болести и извор на дълголетие. Той мисли за нея като за вълната на бъдещето".
За огромното мнозинство от хората обаче, чудодейните лечебни свойства на водата са неизвестни. Те изобщо не подозират, че водата е универсалната основа на биологическия живот, а производителите на лекарства и конвенционалната медицина просто се възползуват от всеобщото невежество. Аналогично е положението и с енергийния потенциал на водата. Все още преобладава скептицизмът, че водородът във водата може директно да се използува като гориво за двигатели с вътрешно горене. Въпреки това, вече съществуват прототипи на такива автомобили в Япония и САЩ, а датското градче Фредериксхаузен е решило да се превърне до 2015 г. в първия в света град със 100% енергийно захранване от възобновяеми източници. Датската фирма ... предлага на масовия пазар стандартна горивна система Амонекс /с изгаряне на водород във от водно-аминиева среда/. Подобен проект бе разработен и в България преди около 20-на години, но поради невежество и липса на търговски интерес, той беше покрит със забвение.
Единният информационно-енергиен слой на Земята крие всички тайни на живота.И щом водата може при "особени " условия да разкрива всякаква информация, не е ли логично да очакваме разкриване и на тайната на вечната енергия- термоядрения синтез в ядрото на Слънцето? Както е известно, при термоядрения синтез атомите на водорода се сливат, и се освобождава колосална енергия. Опит за реализация на подобен процес при стайна температура /студен термоядрен синтез/ в САЩ е извършен през 1989 от М. Флайшман и Ст. Понс от университета в г. Юта. В Европа /Оксфорд, Великобритания/ е стартиран аналогичен проект под названието ДЖЕТ /Джет Юропиън Торес/ и на него се възлагат големи надежди. Вероятно и в други страни се провеждат подобни супер-секретни разработки, за които широката публика може само да гадае. Тайната на термоядрения синтез, която е все още недостъпна за днешните учени, вероятно е била известна на древни цивилизации, предхождащи съвременната.
През 2006 г. американският учен д-р Р. Гилберт публикува статия в сп. "Шифт" под заглавие "Древните знания и съвременната наука". В нея той разкрива геометрични форми, използувани от Природата, които са били притежавани от някои древни народи. Гърците, например, са получили редица тайни знания от египетските жреци чрез Солон някъде около 6 век преди нашата ера. По това време Създателят на атинските закони Солон е посетил Египет, писмени сведения за което са запазени в диалог на Солон с египетския жрец Нет. Вероятно именно тогава на Солон са били дарени тайни знания, на които впоследствие се позовават Платон и неговият ученик Питагор, когато пишат за геометрията на 4-те твърди тела, съдържащи основните елементи във Вселената – огън, земя, въздух и вода. Гърците обаче пазели в дълбока тайна петият елемент, тъй като той съдържал "тайната на етера" – основната жизнена сила, контролираща всички други елементи. Евентуална злоупотреба с него можела да доведе до края на света. Става дума за додекахедрона – шестоъгълник с дванадесет върха, който Платон оприличава на Земята, гледана от високо. Р. Гилбърт е изследвал задълбочено особеностите на додекахедрона и правилно констатира, че в него се крие тайната на "студеното" сливане на водородните атоми /контролирания термоядрен синтез/. Естествено е, че вероятните по-нататъшни експерименти в това направление са предмет на най-строга военна тайна не само в САЩ. От себе си ще добавя следното: колкото парадоксално да звучи, и в тази област преди немного години в България бе предложен за реализация аналогичен проект, но поради споменатото невежество и липса на търговски интерес, той също остана покрит с безхаберие и забвение. Свидетелите, както се казва, са живи, а има и документи за тома ! Още един подобен пример, макар и несвързан с тайните на водата. През 60-те години Франция закупува уран от Африка. След като се установява, че полученият продукт всъщност е преработено ядрено гориво, се стига до откриването на реактор в Габон, работил в продължение на 500,000 години.
Обществото на знанието и глобалната криза
"Обществото на знанието" вече съществува, но във формата на неукрепнал зародиш, за раждането на който е необходима дълбока обществена трансформация. Големият проблем е дали необходимите промени ще настъпят по един рационален еволюционен път чрез изменения на съзнанието или ще бъдат съпроводени с неподозирани социални или природни катаклизми, от серия "хирургически" операции за премахване на егоизма, омразата и конкуренцията – основните "ценности" в досегашния ни живот. Егоизмът и омразата в "модерното" общество се насаждат в главите на децата от най-ранна възраст. Отначало вкъщи, после в детската градина, училището, университета и повсеместно в живота – възпитаваме децата в егоизъм, бездуховност и коравосърдечност. Бъди най-силният, най-бързият, най-умният, най...най-първият във всичко. Първоначално това изглежда забавно и безобидно като всяка детска игра, но после се впива така дълбоко в съзнанието, че се превръща в основен инстинкт и жизнена стратегия. Оттук нататък за такова дете няма спирачки. Защо да обича ближния и да му помага, когато в живота успява само най-силният? Такъв човек трябва да победи всичките си съперници в съответната сфера на действие, при това на всяка цена и без оглед на средствата. За него омразата и ненавистта са само средства към заветната цел. И не бива да се чудим защо такива деца са готови на всякаква подлост и коварство, бездушие и убийство, а ако трябва ще преминат даже през трупа на майка си, за да спечелят битката на живота! Егоизмът и конкуренцията са като два скачени съда, които се подхранват взаимно. Върху закона за конкуренцията е изградена "философията" на свободния пазар, на обществените икономически и политически отношения. Но законът за конкуренцията, както и "законът за класовата борба", са изкуствени, измислени закони, каквито в Природата няма. Те са следствие на измисления от Ч. Дарвин закон за естествения подбор. В Природата видовете се развиват не чрез борба и самоунищожение, а в съответствие с Вселенска програма за съществуването на всеки вид. Естественият подбор засяга само частни и рядки случаи, валидни в рамките на закона за колективното развитие на вида. Природата диктува междувидово и вътрешновидово взаимодействие /сътрудничество и взаимна помощ/, а не взаимно изтребване. При това в рамките на отделния вид индивидуалните същества също се стремят преди всичко към коопериране и създаване на устойчива група /колектив/, необходима за възникването на общо съзнание. Само наличието на колективно съзнание прави възможна жизнената връзка с информационно-енергийното съзнание на Земята. Без такава връзка нито индивидът, нито целият вид могат да оцелеят. Всяко нарушение на този природен закон води до необратими последствия. Една пчела, например, не е в състояние сама да построи кошер и да оцелее. Не могат и сто, и хиляда пчели. Необходима е определена критична маса от пчели да сформира рояк, за да възникне над него достатъчно мощно информационно-енергийно поле – колективно съзнание. И само тогава това съзнание превръща рояка във високоорганизирано семейство, което установява връзка със съзнанието на Земята и получава всичката информация необходима за организирането на своя живот. Същите принципи действат при изграждането на мравуняка, птичето ято, вълчата глутница и, разбира се, човешкото общество. /Именно затова човешкото общество се управлява най-лесно чрез принципа "разделяй и владей"/.
Омразата, егоизма и конкуренцията са плод на вековно невежество и бездуховност, източник на насилие и разрушение. Затова "културната драма на нашето време - както пише американката Анодеа Джудит – е трансформацията от любов към силата към силата на любовта." За съжаление, екзистенциалната трансформация не може да се осъществи нито изведнъж, нито без загуби и жертви, защото невежеството и бездуховността имат корени с над 2,400 годишна история. Освен това, сегашната система е в апогея на съществуването си, а желанието и силите за промяна само в зародиш. "Силите на злото" са добре известни – всевъзможните крайности или –изми като екстремизъм, национализъм, фундаментализъм и .т .н. Съвременните оръжия, включително психотронните, са разработени от военните ведомства или тайните служби на "великите сили", а "силните на деня" продължават да се борят за надмощие. Само един пример е достатъчен – проектът анти-материята като оръжие – с колосален разрушителен потенциал. "Големият измамник" – човешкият ум - постоянно се опитва да проникне в тайните на бъдещето, но само прогнозата, че утре ще жънем това, което посеем днес, е вярна, защото отговаря на законите на Космоса.
А Вселенският Разум не може да чака, докато мъдрите се намъдруват и умните наумуват. Природата вече предприема действия, каквито е предприемала много пъти /има свидетелства за загиването на 81 човешки цивилизации от създаването на Вселената досега/. През последните 2,400 години са направени много предсказания за край на нашия свят – като се започне от Библията и Нострадамус и се свърши с календара на маите, мистериозно завършващ с годината 2012. Съвсем неотдавна Центърът за инструментални наблюдения на околната среда и прогнози на геофизическите процеси в Русия, който обслужва и Министерството на отбраната, публикува доклад "Методически препоръки по защитата от негативни енергоинформационни въздействия" с интригуващото подзаглавие "Методология за общуване с Бога". Изследването е посветено на предстоящите изменения в синусоидалния ход на времето в резултат на промени в ритъма на Слънцето. Без сложни обяснения, главният извод е: преходът към Третото хилядолетие е природен /квантован физически/ процес, който образува точка за смяна на знака на битието. Но ако преди две хиляди години синосоидите на битието са били със знак "минус", сега те ще носят знак "плюс". Това е преход от ирационални и отрицателни към значително позитивни тенденции в битието. И за да не бъдат пренесени в новото бъдеще отрицателните ирационални начала, натрупани през последните 2,400 г. Природата ще използува арсенал от средства, възприемани от хората като напасти и несгоди, включително социални конфликти, стихийни бедствия, епидемии на известни и неизвестни болести, т.е. истински Апокалипсис. Означава ли това край на света? Авторите поясняват: "апокалипсис" означава време за преобразования, макар и дълбоки, и болезнени. Апокалипсисът не е загиване, а прераждане на света. Той може да засегне голяма част от днешната цивилизация, много хора, цели нации и държави. "Пропуск" за Третото хилядолетие ще бъде отказан на онези, които продължават да нарушават хармонията в Природата и законите на Вселената. Апокалипсисът е "тясното гърло", което трябва да пречисти всички "минуси". Загубите при това са неизбежни, но размерът им зависи само от човешкото поведение. Ако в приключващата минусова фаза на битието все още някакси може да се преживее, макар и в дисхармония със законите на Космоса, до апогея на новата "плюсова" фаза ще стигнат само онези хора и общества, които са се "пречистили". Хората могат да се защитят само чрез промяна на съзнанието и поведението си от антропоцентрично /егоистично/ към космическо, съответствуващо на законите на Вселената. Разработени по експериментален път са и конкретни начини за защита - опростена версия на десетте Божии заповеди, които най-пълно отговарят на законите на Вселената. В това авторите на доклада виждат високата нравствена сила на последните открития на физиката.
---------------- * * * -------------------------
Картината, нарисувана до тук няма да е пълна и понятна, ако завесата не се повдигне още малко. След казаното за силата на мислите, за решаващата роля на знанията /информацията/ човек би решил, че не остава нищо друго, освен да чака създаването на заветното общество на знанията. Още повече, че през последните години се нароиха всякакви книги, "просветители", школи и уебсайтове от рода на "Законът за привличането", "Алтернативни Вселени" и т. н. Те се надпреварват да "отварят очите", да обучават непосветените как да променят към по-добро света и собствения си живот чрез силата на мисълта и съзнанието /разбира се, срещу солидно заплащане/.
Човешкият ум – източник на знание
А не сме ли всички ние деца на Слънцето? И не свети ли Слънцето еднакво за всички нас? Св. Кирил
От малки се учим да пеем "Напред, науката е слънце, което във душите грей..." и твърдо вярваме, че светлината на знанието рано или късно ще пробие мрака на невежеството. И, естествено, възлагаме надеждите си на безпределните възможности на човешкия ум. Хората обичат да ги приемат за умни, стремят се да натрупат колкото може повече знания. В същото време им се казва, че могат да изменят живота си към по-добро с помощта на мислите, чрез промени в съзнанието, но не се разкрива механизма за това. Ето тук е скрита още една велика тайна на Природата. Силата на човешкия ум е заблуда, най-голямата илюзия, с която живее човекът. Човешкото мислене, основано на материалистическите представи за света е логично, а логиката изисква разчленяване, за да могат да се анализират съставните части. Ние добре правим това, но да съберем всичките знания и да ги обединим в едно цяло, не ни се удава. Известно е, че древните са използували едновременно и логичното, и духовното мислене. Преди около 2,400 години обаче /приблизително по времето на Питагор/, двата начина на мислене започват да се разделят. Науката се развива на базата на логическото, а религията на духовното възприемане на света. Същото разчленяване възниква и в умовете на хората, а в резултат губещи се оказват и религията, и науката. Творецът на Вселената си има свои закони. Това, че ние сме разделили единното знание на повече от 80 науки, само потвърждава логическия ни стил на мислене. Хванали се за отделни части на знанието, ние продължаваме да множим броя на научните дисциплини. Всяка от от тях прилага свои закономерности, различни методи за изследване и постига някакви резултати, но това не допринася за изясняването на истинската и пълната картина на живота в света. За съжаление това не е всичко. Заблудата е още по-дълбока. В своите лекции от началото на миналия век Георги Гюрджиев заявява, че човекът в сегашният си вид е машина. Много хора е обидил по този начин. Никой не харесва да бъде наричан машина. Съвременният човек обаче не е просто машина, а заспал робот. Човекът е напълно заспал, защото вярва на своя ум! Звучи обидно, но съвременният човек е напълно заспал. Дори когато мисли, че е буден, не е. Това се дължи на заблудата, че човешкият ум "произвежда" знание. Умът и мозъкът обаче са коренно различни неща. И тази истина е била известна от хилядолетия, макар и на много ограничен кръг от хора. "Вие спите през нощта, спите и през деня - от раждането си до смъртта сменяте позициите си на сън, но никога не се събуждате. Не се заблуждавайте, че когато сте с отворени очи сте будни... И от своето състояние на сън хората са създали религии, богове, молитви, ритуали - вашите богове са точно такава част от съня и мечтите ви, колкото и всичко останало. Вашите политици са част от съня ви, вашите религии са част от съня ви, вашата поезия, вашите картини, вашето изкуство; каквото и да правите - понеже се намирате в заспало състояние - правите неща, отговарящи точно на състоянието на съзнанието си… Защо Адам и Ева за изгонени от Рая? Заради това, че са яли от плода на дървото на познанието, т.е. те са станали умове и са изгубили съзнанията си. Ако станеш ум, губиш съзнанието си - умът значи сън, умът значи шум, умът значи механизъм. Ако станеш ум, губиш съзнателност." От древни времена както в Индия, така и в Китай е изучаван механизмът на мисленето и ролята на човешкия мозък. Древната китайска наука е била много напреднала, тъй като изследванията й директно са се целели в неща като човешкото тяло, живота и Вселената.
"И така, какви функции има мозъкът? Както го виждам, във формата на това физическо измерение, човешкият мозък е само обработваща фабрика."
Съществуването на "Космически ум" е било известно и в древна Индия. Даже всичките хора по света /учени, философи и т.н./ - да седнат да пишат хиляда години – са казвали древните индийски мъдреци - като използуват всичките морета и океани за мастило и цялата земна суша за хартия, те ще успеят да открият само една нищожна прашинка от знанието във Вселената. Към такова разбиране са се придържали и масоните в ранното Средновековие, а най-съвременните изследвания на устройството на Вселената го потвърждават по експериментален път. "Мозъкът на човека е система за управление на физическото му тяло и канал за връзка със съзнанието на човека. Мозъкът няма никакво отношение към съзнанието на човека. Той привежда в действие физическото тяло и осигурява връзката със сферата на съзнанието. Той приема информация от сферата на съзнанието и я превръща във въздействия върху нервните центрове, а те от своя страна придават импулси на мускулите на един или друг телесен орган. Това, което наричаме инстинкти, е основната дейност на мозъка... Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън нашия мозък, извън физическото ни тяло. Тези процеси се извършват в друго измерение – в сферата на съзнанието, а нашият мозък обработва само следствията на процеса на мислене."
Ето мнението и на Леонард Ор от САЩ за дървото на знанието: "От времето на Адам много, много малко хора са открили значението на това дърво. Дървото на доброто и злото /на знанието/ е умът. Плодовете на това дърво предизвикват смърт в мислите, вярванията и чувствата ни. Когато се окажем в плен на мислите, вярванията и чувствата си, ние умираме. Ние се откъсваме – ума и тялото си – от Източника...
Трудно е да се преглътне, че човешкият мозък не е нищо друго освен една антена, която служи за връзка с Космическия ум. Съвременният "мислещ" човек прилича на капитан, който стои на кърмата на кораба си и бясно върти щурвала, без дори да подозира, че той не е свързан с витлото на двигателя. В древен Китай и Индия са познавали и т.н. "сърдечно мислене" - някои хора усещт, че мислят с мозъка си, докато други – със сърцето си. И до днес се е запазила поуката: слушай сърцето си! В редица индийски и китайски школи за лечение и усъвършенствуване на човека /йогизъм, даосизъм, цигун и конфуцианство/ голямо внимание е отделяно на духовното възприемане на света, на отварянето на т.н. трето око /Небесното око/ - органа на човешкия мозък за "духовно мислене". Според съвременната ортодоксална медицина въпросният орган е епифизната жлеза и ... нищо повече. Повечето хора трудно възприемат езика на науката, устройството на Вселената или значението на информацията и енергията, но всички биологически същества веднага усещат и прекрасно разбират универсалния език на хармонията и единството във Вселената. Като всяко здание и Вселената се крепи от свързващи елементи. В строителството това са цимента, варта, глината и т.н. Но кой е свързващият елемент в нашия живот? Достатъчно е човек да се огледа и ще разбере - любовта. Махнете любовта и зданието ще рухне. Велика и безкрайно проста формула на живота: ВСЕЛЕНА=ЛЮБОВ.
Изложените тук възгледи са нищожна част от океана на знанието. Много хора просто не се интересуват от научни открития. Други просто ще се изсмеят. Трети ще се замислят. Но това е право на всеки, а не задължение. Както са казвали предците ни, човек може да заведе коня си до кладенеца, но не може да го застави да пие. Никой не може и не бива насила да бъде каран да промени своя мироглед, Всеки човек има право на свободен избор. И всеки сам решава иска ли да разбере защо "вода гази, жаден ходи"...
