Eternal calendar of the Bulgarians
Eternal calendar ГEОРГИ КРЪСТЕВ . СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ ТОДОР ЦЕЛОВ . БОЙКО МИХАЙЛОВ БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ МОНТАНА 2004 Българският календар - PDF - изтегли СЪДЪРЖАНИЕ 1.ЧАСТ ПЪРВА 2. ЧАСТ ВТОРА 3. ЧАСТ ТРЕТА 4. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА 5. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 6. ПРИЛОЖЕНИЕ 2 7. ПРИЛОЖЕНИЕ 3 8. АЛБУМ ПРЕДГОВОР Българския календар е продукт на древната българска култура. Той е бил дълбоко вкоренен в живота на българите. На него са подчинени цялата празнична система и народните традиции. Всичко това е резултат от мирогледа на българите, от техните дълбоки научни познания за Слънчевата система и за Вселената като цяло. Мирогледа на всеки народ е в тясна зависимост от степента на неговото развитие. Като разглеждаме някои характерни черти от мирогледа на българите можем да констатираме, че древните българи са стояли много високо в своето културно развитие. А именно: 1.Древните българи не са били номадско племе, а народ уседнал с развита държавност, стопанство и занаяти. От трите държави изградени от тях в Европа : Кубратова Велика България; Волжско-камска България и Исперихова Дунавска България са останали градове, отличаващи се със специфична архитектура и пространствено устройство. Данните показват, че първата столица на Исперихова България ПЛИСКА е бил многолюден град разпрострял се на 24 кв.км. и по това време е бил най-големият в Европа. 2. Характерни черти на обичаите на древните българи: а. Свято спазване на дадената дума – от това е останала мъдростта “казана дума – хвърлен камък”. б. Нетърпимост към лъжците и клеветниците. Поругаването на словото е било равносилно на самоубийство и много рядко са се намирали словоблудци, лъжци и измамници. в. Силно развито чувство за отговорност, ред и справедливост. г. Животът на древните българи е бил подчинен на почитането и строгото спазване на времето отразено в календара. Календарът, традициите и празничната система са неразделна част от живота им. Всичко това показва, че в мирогледа на древните българи са вплетени знанията им за Слънчевата система, Космоса и Вселената. Тези знания са представени от Учението за Върховното единство ВЕД , учението за ДАО и учението на БОГОМИЛИТЕ . От тях може да се изведе една обобщена представа за космогонията, космологията и социалната им философия. o В учението за Върховното единство ВЕД основополагаща е идеята за основното първично начално единство, което на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свои ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на Вселената, което всъщност е сътворението. Димитър Съсълов пише: “... Основното първично начално единство в туптежни излъчвания/ пулсации/ ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространство и време всичко що е излъчило. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разностепенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света - цялата Вселена и нейният живот... “ Това е точно описание на пулсационния модел на Вселената, където туптежът е пулсация, излъчването – разширение на пространството, а туптежното всмукване – пулсационно свиване на пространството. Съвременната теория на големия взрив се вмества в пулсационния модел само като една пулсация на разширяващото се пространство. Подобна е картината и в даоизма, където ДАО е аналог на първичното начално единство, ЯН и ИН са аналози на двете главни основни начала, а движението от Великия предел до следващия Велик предел е пулсация или туптеж. Както отбелязва Георги Велев, ЯН и ИН са български думи, които често се употребяват и в съвременния ни език и обозначават мъжкото и женското начало. Имаме основание да считаме, че учението за ДАО е произлязло от учението за Върховното единство ВЕД. Учението на богомилите дава основни познания за мирогледа на древните българи и е свидетелство за богатото културно наследство оставено ни от тях. Богомилството се ражда в българската държава през десети век. То черпи своите идеи от древното учение на българите за общиарското равноправие между хората. В областта на космогонията идеите им се заключават в представите за мъртвата точка и в момента на разкъсването на мъртвата точка. Антон Глогов пише: “ ... Мъртва точка – догма: В началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението...” “...Разкъсване на мъртвата точка: Силата на сътворението и Силата на разрушението са били затворени дълго време в тази мъртва точка, от която нищо не се е започвало и нищо не се е свършвало. Силата на сътворението, като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от Силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да се премине от небитие към битие, т.е. да започне мирово сътворение, сътворението на света.” По същество на съвременен език това е еквивалент на Големия взрив. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, а разкъсването на мъртвата точка е Големия взрив, възвестяващ сътворението на света. В Космогонията им доминират идеите за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие. “... След завършека на първата част от мировото сътворение, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха из пространството. Ето защо Силата на сътворението си каза: “ Трябва да се внесе ред в движението на телата във Всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така трябва да се подчинят тези тела едно на друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения във Всемира, а за център на Всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение, около което се движат всички други тела във Всемира. Така се създаде кръговъртежа, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и останалите тела да се движат около Земята или Слънцето, било едно около друго според силата която им бе определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със Земята и с месеца, около центъра на Всемира – Слънцето...” Казаното по-горе по категоричен начин представя един Хелиоцентричен модел на Слънчевата система. От написаното до тук ясно се очертават дълбоките научни знания, които са имали нашите предци. Тези знания предшестват сегашните научни достижения с хилядолетия. Пакетът от тези три модела, формира представа за света и вселената. Тази представа стои много високо над съвременния горещ модел на големия взрив. Космологичните знания на древните българи също са отразени в посочените по-горе три учения. За да докажем стойността на тези знания ще започнем с най-сакралния знак на Тангра – окръжност с точка в средата. Всъщност това е математическия модел на пространството като множество. Кръгът представя пространството, а точката е неговият елемент. В съответствие с учението за ДАО пространството е ИН, т.е. космосът и следва да бъде оцветено в черен цвят. Елементът на пространството е ЯН и се оцветява с червен цвят. Тъй като пространството е пулсираща система, то в един определен момент диаметъра на пространството става равен на диаметъра на елемента. Това е моментът на великия предел когато ЯН е равен на ИН. От тук нататък те преминават в своята противоположност. Точно в този момент пространството изчезва, за да се появи неговото първично начало, което в същност е мигновена визуализация на невидимото ДАО. Така установяваме, че първичното начало, мъртвата точка и ДАО са равнозначни. Тук виждаме и проявлението на принципа на относителността при преминаването на ИН в ЯН и ЯН в ИН. Смисълът на относителността е във възможността пространството да се разглежда и като елемент на по-голямо пространство. По същия начин елементът е пространство в сравнение с друг по-малък елемент. Тук е мястото да изясним, че съвременното понятие сингулярност е равнозначно на първичното начало. Възгледите на древните българи за пространството като множество от материални елементи дава възможност за дефиниране на времето като поредица от състояния на пространството, т.е. като поредица от събития подобно на поредица от кадри в един филм. Нагледен пример за тази представа е Именникът на българските канове, където един период от 600 години е представен като поредица от събития. Същността на тези събития е възшествието на поредица от канове. Мирогледът на българите позволява да се разграничат точно такива понятия като Единно начало, Първично начало и Върховно начало. Като например: Единното начало на отделно взетия човешки организъм е неговата клетка, но неговото първично начало е ЗИГОТАТА , т.е. оплодената яйцеклетка, а върховното начало на човешкия род е човешкия геном. Мирогледната система на българите е изградена на базата на техните знания за строежа на космоса, които са основа на вече споменатите по-горе учения и се изразяват в следното: 1. Българите са имали хелиоцентрична представа за Слънчевата система. 2. Знаели са, че Луната първоначално не е била спътник на Земята, така както е записано и в Шумерските източници, където е казано, че Луната е “ПОСТАВЕНА”. Древното българско име на Луната е САН, но в същото време САН е мястото, което определена личност заема в държавната иерархия, т.е. мястото на което е “поставена”. 3. Знаели са, че Сириус е тройна звезда. На древните диалекти в източен Иран името на Сириус е Тиштриа, т.е. Три звезди. Същото е казано и в митовете на африканското племе Догони. 4. Не е случаен и факта, че за нас българите Юпитер е овчаря. Шумерите определят Юпитер като пета спирка при пътуване от десетата планета към Земята. И това е спирката “Където се явила клетвата на овчаря”. 5. В българския календар се намира информация за три големи периода, отнасящи се до движението на Земята: –Прецесия на земната ос – 25920 години. –Прецесия на земния перихелий – 108000 години. –Точката на пролетното равноденствие и перихелия се движат в обратни посоки и се срещат на всеки 20160 години. Точно толкова е един звезден цикъл на българският календар. 6.В мирогледната система на нашите предци е застъпен и въпроса за произхода на човека. За това те са ни оставили достатъчно сериозна информация. Големият проблем е, че ние съвременните хора не възприемаме сериозно твърденията им и най-вече казаното от Шумерите, че боговете са били хора, били са на Земята и са общували с човеците. Шумерите са ги наричали АНУНАКИ, което в единствено число вероятно ще е АНУНАК. Но АН на древнобългарски е небе, а НАК е човек, т.е. небесен човек. Според преданията на волжките (сребърни, Котрагови) българи, първият българин е роден от рибата БАЙГАЛА. Това ни препраща към ОАНЕС – “човекът риба” и ЕА – “този чиито дом е във водата”. Но това са синонимите на ЕНКИ – богът на земята и водата. Както при Шумерите, така и при българите ЕН означава единствен, или бог, а КИ вода плюс земя. В съвременния ни език тези думи виждаме в Еньовден, Яньовден, а коренът КИ в съвременната дума КИША. На български ЕН означава и РАЗУМ. Друг символ на ЕНКИ е Змията, а знаем за култа на древните българи към змията. Едно от имената на ЕНКИ е БУРУ, което означава “Бог на дълбоките мини”. Но според изследването на инж. Серафимов най-древното име на българите е БУРГУРИ, а Христо Маджаров подчертава, че и сега арабите наричат българите БУРДЖАНИ заради уменията им в металургията. В Разградския регион има прослойка хора, която се нарича БУРГУРДЖАНИ и се занимава с калайдисване на домакински и други медни съдове. Движат се с каруци и коне, чернокоси са, но не са цигани. В българският календар е отбелязан денят ЕНИ, а също така и ЕНЬОВДЕН. Изводът, който се натрапва е, че нашите предци извеждат своя произход от бога на Земята и водата ЕНКИ, а Шумерите отнасят тази констатация за цялото човечество. Появата на човека не е резултат на еволюцията, а на съзнателна и разумна дейност, т.е. на генно инженерство, което е осъществено от “ боговете”, т.е. от небесните хора – АНУНАКИ. Истината за това е трудно да се възприеме, но това не означава, че тя не е вярна. Всичко това е показано в мирогледната система на древните българи, която е изградена на базата на древното им учение за Върховното единство ВЕД. Календара също отразява знанията на нашите предци за Слънчевата система, Космоса и Вселената. Остава въпроса как са придобити тези знания и по-какъв начин тези знания са се отразили в мирогледа, празничната система и традициите на българите. И отговора идва от написаното по-горе, Светителя, който е създал Учението за Върховното единство ВЕД се нарича ЕНКИ, а това в най-пълна степен отговаря на въпроса за произхода на човека. От всичко това може да се направят следните изводи: 1. Човекът на планетата Земя не е резултат на еволюция, а на генното инженерство на Небесните хора – АНУНАКИ. 2. Луната е “поставена” за спътник на Земята. Това е предизвикало наклоняване на земната ос. 3. Българският род е възникнал от коляното на ЕНКИ – богът на Земята и водата. 4. Научните знания на древните българи са резултат на тясното им взаимодействие с “боговете”. 5. Мирогледната система на древните българи е изградена на базата на научни познания за Слънчевата система, Космоса и Вселената. 6. Държавността им е отговаряла на нивото на тези научни знания. 7. Животът на българите е бил подчинен на календара, който им е “даден” от АНУНАКИТЕ. 8. Разсъждавайки върху мирогледа и по-точно върху социалната философия на нашите предци можем да си дадем ясна сметка какво представлява светът в който живеем сега. Богомилите биха го определили като свят на злото, или самият ад. Ясно е, че българския календар е пряк резултат от мирогледната система на българите. В същото време той е банка информация, в която са съхранени огромни познания за живота, Земята и Космоса. И ако ние искаме да опознаем нашите предци и себе си, ако искаме да бъдем полезни на всички хора, трябва да опознаем календара и да осмислим информацията, която се съдържа в него.
избор - сред славянството, в Европа и глобализирания свят.
БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И
|
